Jun 12, 2006, 1:07 PM

Сънувах те!

  Poetry
1.1K 0 4
Сънувах те!
Ти беше извор!
Луната осветяваше
вековната гора,
със чисти пръски,
галеше ме...
Стоях, не трепвах
във вековната гора,
дали ловец бях
или пък бях сърна...
Като живот течеше,
буйно и игриво,
и сила даваше ти
всякоя скала.
Навярно бях и твъде близо,
полуловец-полусърна...
Аз мокър бях,
там под късната Луна,
а пръските на нещо
чисто, живо, отми незнайно как
явила се сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...