Jun 12, 2006, 1:07 PM

Сънувах те!

  Poetry
1.2K 0 4
Сънувах те!
Ти беше извор!
Луната осветяваше
вековната гора,
със чисти пръски,
галеше ме...
Стоях, не трепвах
във вековната гора,
дали ловец бях
или пък бях сърна...
Като живот течеше,
буйно и игриво,
и сила даваше ти
всякоя скала.
Навярно бях и твъде близо,
полуловец-полусърна...
Аз мокър бях,
там под късната Луна,
а пръските на нещо
чисто, живо, отми незнайно как
явила се сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...