Сънувах те, Господи
Сънувах те, Господи
Сънувах те, Господи. Беше в стаята.
Приличаше много на моя баща.
Тишината притихна в сладка омая.
Леглото ми се превърна в поляна с цветя.
Ти ме гледаше, Господи, с най-добрите очи.
Всички спомени върна ми и ме целуна.
Онемяла бях, Господи, и заплаках дори,
когато дари ме с обич безумна.
Ти остана за дълго, усмихнат доволно.
Разговаряхме тихо без думи, без глас.
Тогава разбрах, че излишна е болката.
И без друго обичаш ли, ще станеш на прах...
На сбогуване, Господи, докосна косата ми.
Сложи в краката ми букет от свежи цветя.
Тогава сърцето ми се целуна с душата ми.
И събудих се, Господи, най-щастлива в Света.
© Димена All rights reserved.
