Aug 2, 2020, 12:33 AM

Сънувах те любов, като песен на славей последна

1.4K 0 0

Не ме търси в усмивката на изгрева,

крилете ми са уморени от среднощни бдения.

В смокинови листа от раклата на Ева

увивам моите съновидения.

Не ме търси в пурпурните залези,

в последна птича песен, миг преди да падне мрака.

Душата ми едва събрана от любовни белези,

усмихва се със сетни сили, щастието чака.

Търси ме днес, когато слънцето е цяло,

усмивки ще раздавам премаляла

от танца пеперуден в моето тяло,

душата ми ще грее оцеляла.

И щастие ще ме обсипе разцъфтяло

в едно сърце отново затуптяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...