Aug 2, 2020, 12:33 AM

Сънувах те любов, като песен на славей последна

1.4K 0 0

Не ме търси в усмивката на изгрева,

крилете ми са уморени от среднощни бдения.

В смокинови листа от раклата на Ева

увивам моите съновидения.

Не ме търси в пурпурните залези,

в последна птича песен, миг преди да падне мрака.

Душата ми едва събрана от любовни белези,

усмихва се със сетни сили, щастието чака.

Търси ме днес, когато слънцето е цяло,

усмивки ще раздавам премаляла

от танца пеперуден в моето тяло,

душата ми ще грее оцеляла.

И щастие ще ме обсипе разцъфтяло

в едно сърце отново затуптяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...