2 авг. 2020 г., 00:33

Сънувах те любов, като песен на славей последна

1.4K 0 0

Не ме търси в усмивката на изгрева,

крилете ми са уморени от среднощни бдения.

В смокинови листа от раклата на Ева

увивам моите съновидения.

Не ме търси в пурпурните залези,

в последна птича песен, миг преди да падне мрака.

Душата ми едва събрана от любовни белези,

усмихва се със сетни сили, щастието чака.

Търси ме днес, когато слънцето е цяло,

усмивки ще раздавам премаляла

от танца пеперуден в моето тяло,

душата ми ще грее оцеляла.

И щастие ще ме обсипе разцъфтяло

в едно сърце отново затуптяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...