Не ме търси в усмивката на изгрева,
крилете ми са уморени от среднощни бдения.
В смокинови листа от раклата на Ева
увивам моите съновидения.
Не ме търси в пурпурните залези,
в последна птича песен, миг преди да падне мрака.
Душата ми едва събрана от любовни белези,
усмихва се със сетни сили, щастието чака.
Търси ме днес, когато слънцето е цяло,
усмивки ще раздавам премаляла
от танца пеперуден в моето тяло,
душата ми ще грее оцеляла.
И щастие ще ме обсипе разцъфтяло
в едно сърце отново затуптяло.
© Мая Ангелова Все права защищены