Сънувах те любов, като песен на славей последна

Не ме търси в усмивката на изгрева,

крилете ми са уморени от среднощни бдения.

В смокинови листа от раклата на Ева

увивам моите съновидения.

Не ме търси в пурпурните залези,

в последна птича песен, миг преди да падне мрака.

Душата ми едва събрана от любовни белези,

усмихва се със сетни сили, щастието чака.

Търси ме днес, когато слънцето е цяло,

усмивки ще раздавам премаляла

от танца пеперуден в моето тяло,

душата ми ще грее оцеляла.

И щастие ще ме обсипе разцъфтяло

в едно сърце отново затуптяло.