Сънувай своя сън безкрай блажен
Сънувай своя сън безкрай блажен
и не за сбогом с лятото красиво.
Не бива, нивга, да е натъжен
ликът ти, а да се усмихва живо.
Под сухите листа на есента
сънувай своя сън безкрай блажен.
И даже да е хладна песента
на вятъра - бъди със чар свещен.
И утре да е ден в студ, заснежен,
в душата ти мечтата ще лелея.
Сънувай своя сън безкрай блажен,
тъй както може да сънува фея.
Очите ти, зовящите, са в полет
с крила на ангел чудно устремен.
Към следващата нежнотворна пролет
сънувай своя сън безкрай блажен.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
