Този спомен не угасва

вече толкова години.

Аз седя и чакам в мрака

ти да се завърнеш.

       Ти дойде на сутринта

       с леко рошави коси,

       с червило по яката

       и с блеснали очи.

- Уморен съм, скъпа - ти ми каза

- Лягам си, не ми пречи,

ще се видим утре рано

на закуска призори.

       Обърнах се и тръгнах, мили,

       но не знаех накъде,

       крачех бързо в тишината 

       с нараненото сърце.

Така се нижат бавно дните,

липсвам ли ти мъничко поне,

търсиш ли ме ти в мрака

с протегнати ръце?

       Сънувам те аз всяка вечер

       как се връщаш призори

       и те виждам леко рошав

       и с блеснали очи.