Сънувам те
Този спомен не угасва
вече толкова години.
Аз седя и чакам в мрака
ти да се завърнеш.
Ти дойде на сутринта
с леко рошави коси,
с червило по яката
и с блеснали очи.
- Уморен съм, скъпа - ти ми каза
- Лягам си, не ми пречи,
ще се видим утре рано
на закуска призори.
Обърнах се и тръгнах, мили,
но не знаех накъде,
крачех бързо в тишината
с нараненото сърце.
Така се нижат бавно дните,
липсвам ли ти мъничко поне,
търсиш ли ме ти в мрака
с протегнати ръце?
Сънувам те аз всяка вечер
как се връщаш призори
и те виждам леко рошав
и с блеснали очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Драганова Всички права запазени
