Mar 19, 2017, 11:30 PM

Сънуван миг 

  Poetry » Love
299 1 4

 

Не искам тази нощ да те сънувам, 
в любовния си огън още ме гориш,
за целувките ти сочни пак бленувам, 
но далечен спомен само ме теши...

Не искам да пристигаш тихо нощем, 
когато сънищата ги превръщам в стих. 
Мечтани багри в копнежите си аз рисувам, 
с крила политам към безкрайния зенит...

Не искам нощем пак да те сънувам... 
И нека всеки спомен да остане жив. 
Копнежен зов е всеки миг останал буден,
искрица щастие дарявай ми и пламък див.

Не искам тази сутрин без обич да се будя, 
прегърнала самотно безбрежните звезди. 
И нека цялата реалност да изгубя, 
разтапяща се в този светъл стих...

 

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??