plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
Mar 19, 2017, 11:30 PM

Сънуван миг

  Poetry » Love
467 1 4

 

Не искам тази нощ да те сънувам, 
в любовния си огън още ме гориш,
за целувките ти сочни пак бленувам, 
но далечен спомен само ме теши...

Не искам да пристигаш тихо нощем, 
когато сънищата ги превръщам в стих. 
Мечтани багри в копнежите си аз рисувам, 
с крила политам към безкрайния зенит...

Не искам нощем пак да те сънувам... 
И нека всеки спомен да остане жив. 
Копнежен зов е всеки миг останал буден,
искрица щастие дарявай ми и пламък див.

Не искам тази сутрин без обич да се будя, 
прегърнала самотно безбрежните звезди. 
И нека цялата реалност да изгубя, 
разтапяща се в този светъл стих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0