plama7 (Пламена Владимирова)
237 1363
19.03.2017 г., 23:30 ч.

Сънуван миг 

  Поезия » Любовна
257 1 4

 

Не искам тази нощ да те сънувам, 
в любовния си огън още ме гориш,
за целувките ти сочни пак бленувам, 
но далечен спомен само ме теши...

Не искам да пристигаш тихо нощем, 
когато сънищата ги превръщам в стих. 
Мечтани багри в копнежите си аз рисувам, 
с крила политам към безкрайния зенит...

Не искам нощем пак да те сънувам... 
И нека всеки спомен да остане жив. 
Копнежен зов е всеки миг останал буден,
искрица щастие дарявай ми и пламък див.

Не искам тази сутрин без обич да се будя, 
прегърнала самотно безбрежните звезди. 
И нека цялата реалност да изгубя, 
разтапяща се в този светъл стих...

 

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??