plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
19 мар. 2017 г., 23:30

Сънуван миг

471 1 4

 

Не искам тази нощ да те сънувам, 
в любовния си огън още ме гориш,
за целувките ти сочни пак бленувам, 
но далечен спомен само ме теши...

Не искам да пристигаш тихо нощем, 
когато сънищата ги превръщам в стих. 
Мечтани багри в копнежите си аз рисувам, 
с крила политам към безкрайния зенит...

Не искам нощем пак да те сънувам... 
И нека всеки спомен да остане жив. 
Копнежен зов е всеки миг останал буден,
искрица щастие дарявай ми и пламък див.

Не искам тази сутрин без обич да се будя, 
прегърнала самотно безбрежните звезди. 
И нека цялата реалност да изгубя, 
разтапяща се в този светъл стих...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0