Сънувана любов
Сънувана любов
Сънувах, че се любим, а нощта
бе тъй прекрасна! Хиляди искрици
се гонеха в зелената трева.
Сияеха над нас звезди-девици.
Отнейде вятър тихичко запя
и песента му нежна и омайна
в миг прегърна нашите тела
като обет за съкровена тайна.
Потънали във пламъци от страст,
изгаряхме в любовната жарава
и бе дори нощта без власт над нас,
над ложето от дъхава морава!
Аз бях щастлив! Щастлива бе и ти!
Прегърнати дочакахме зората
докоснати от първите лъчи!
Отдадени във плен на светлината!
© Георги Иванов All rights reserved.
