Apr 10, 2020, 5:23 PM

Сънувана любов

Poetry » Love

1K 0 0

За кой ли път сънувам този сън:
пролет е. Ухае липов цвят.
Аз и ти — под небосвода вън.
Наш е целият притихнал свят.

Само аз и ти! Безброй звезди.
Луна и мрак. Ръцете се преплитат.
Блеснали от луда страст очи!
Две тела сега в едно се сплитат!

Огън във душите ни гори.
Търсят се телата ни във мрака.
С твоето сърцето ми тупти!
То не иска повече да чака!

Цялата вселена си ми ти!
Космосът потаен и безкраен!
Моите надежди и мечти!
Моят път и моят свят незнаен!

09.04.2020 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0