Dec 19, 2011, 11:37 AM

Сънят на пауна 

  Poetry » Other
1978 0 22

Сънят на пауна

 

На запад пак са грандиозни.
Гигант, облечен в сенки грозни,
с гняв тъпче гаснещата жар,
а дъбовете с кожа здрава
със знатна строгост наблюдават
    как мре един раджа.

Подобно гъвкава индуска,
реката с бавен танц се спуска
през дъхавата равнина;
досущ художници от Агра,
лъчи повърхността ѝ багрят
    с карминени петна.

Ленив атлет с блестящи люспи
в разцепен ствол на акажу спи:
това е гордият питон.
Излязъл тъкмо от водата,
той си почива зад кората
    на сухия подслон.

А горе – дето листи скромни
се срещат с плодове огромни,
белязани от гладен клюн –
стои на клонка, без да мръдне,
покрит с метално син нагръдник,
    неземният паун.

Зелено-синята коронка
виси като платно на джонка,
когато вятърът мълчи;
поръсени със ситни сажди,
две бели лентички ограждат
    склопените очи.

Във всеки миг готов да кресне,
ако с най-малък шум го стресне
промъкващ се раиран звяр,
из тялото си, в мрак облято,
той спуска мантия, която
    поблазнила би цар.

Любимецът на боговете
е вкопчен в трона си безцветен
със нокти твърди като трън;
клепачите му потреперват –
опашката си как разперва
    той чувства в своя сън.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Голям купон )))))
  • Мисля си, че дали нещо е поезия или не, знае единствено Времето.
    Но че умееш да рисуваш хубави картини, и то с отлична техника, за мене е отдавна известен факт.
    Така че - поздравления, Тошко!
  • Призовавам всеки да изглади недостатъците на собствената си поезия, преди прекалено смело да открива такива в чуждата. Благодаря.
  • Честито, Тоше!
    П.П. Майсторско. В случай, че не се разбра с какъв емоционален заряд са наситени думите ми към теб.
  • Писаница, която определям като:
    Дрън, дрън, та пляс,
    пляс, пляс, та дрън,
    о, колко усет,
    колко звън!

    Но, Тошко, в твоята велика творба има рими и то какви:
    "грандиозни - грозни", "индуска - спуска", "скромни - огромни" и други подобни ...
    Свалям ти шапка! Ето, вижте и се учете от Тошко!
  • Ако тона стълпотворение от думи наричате поезия, не знам кое не е?!Ако авторът им е с претенции за последен съдник на земята и : Както не е във Европа ,върти над всичко тежка сопа...И мисли ,че е Богу мил, а той е просто "богомил".
  • Представям си те, че го свириш на пиано, по музиката на звученето му!Виртуоз си на мелодиите.ЧНГ!Честита да е!
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1271332455.html"><img src="http://s20.rimg.info/a73373139c03cfa757a49dd89d0f37d6.gif" ></a>
  • Поезия е, чиста поезия е, да изградиш запомнящи се образи и те да заживеят собствен живот в съзнанието на читателите. Пластичност на мисленето, елегантност на мисълта, изящество при извайване на сравнения и метафорите, перфектна форма - все неща, които отличават една поезия от друга. Благодаря ти, Кавалере. Царственост има тук, царственост. Поздравления и за всички, които се спират тук...Барона
  • Не смятам, че е въпрос на липса на вкус -- просто читателите са "възпитани" да търсят в поезията само хълцане, подсмърчане, ай лъв ю, о Шипка, "аз съм силна", пожари и ала-бала. И когато ги няма тия елементи, читателите не се чувстват удобно.

    Самир/Крис, Роси & Роси, благодаря за вашите коментари в защита на чистата поезия. А тя може би дори не е чак толкова чиста, но който не ще да се замисли, не ще и толкоз. Всеки има право да избери да не мисли.
  • Поднасям своите извинения на автора затова, че не изпаднах в екстаз след прочита на този гениален, дълбокосмислен стих, който невежата аз не оцених по достойнство, но все пак имам правото да нямам вкус
  • Тошко, малко е нелепо, но... вероятно би било по-добре следващия път, когато пишеш подобен картинен стих, отчетливо наситен със статика и лъхащ на емоционален минимализъм, да оцветиш всички думи в произволно избрани цветове - може би тогава биха разбрали и по-повърхностните читатели какви са били авторските ти намерения...
    На твое място даже бих го сложил в "пейзажна".
    На мен ми допадна. Пребивавах в картината ти.
  • Не знам кой какъв емоционален заряд не е видял, но това, което аз виждам е майсторски нарисувана картина. С думи! Дори не е задължително да се знае, че паунът е националната птица на Индия - текстът сам те отвежда там, където трябва. Това за съдържанието.
    А формата, както обикновено, е перфектна
  • Страхотна структура и съдържание, което показва авторова изграденост!
    Поздравления!
  • Тошко, тъкмо си изпих хапчетата, как позна
    Изпаднах в делириум и ти ме хвана, брат...
    Транквилантирах се с твоя стих ...
    Явно не си чел нищо за Дзен - там е закодирана хилядолетна мъдрост.
  • Емоционалният заряд пречи човек да оцени точно поезията в едно стихотворение. В самото чувство няма нищо поетично -- чувството може да се въплъти във всяка форма на изкуство.

    Ekstasis, последният ти коментар звучи като писан под въздействие на опиати. Дзен.
  • И аз съм на мнение, че стихотворението е добро като форма, но няма никакъв емоционален заряд - просто чета, но не проумявам какво точно чета...
  • Поезията е била смисъл през вековете - дзен изкуството е наистина голямо и осъзнаващо...но когато душата поиска да се развива, тогава отговорите следват въпросите житейски...
    С омраза и отрицание не се постига нищо...
    Четох ти стиха поне 10 пъти и го проумявах...е, не успях Тоше...
    Иначе си го спретнал, но се губиш сред недоизказаностите...
  • Знаеш Божия замисъл, а не знаеш какво е поезия?
  • Не знам какво е Поезията...всички я търсим, но ти определено още не си я намерил, млади ми приятелю
  • А какво е поезията? Да сучеш безсмислици на тема "Болка", "Светлина" и "Щастие"? От пожара май ти е изгорял горният етаж, драги.
  • Тошко, текстът ти е трагичен...Поезията не е стъкмистика...
    Важното е ,че има рима
Random works
: ??:??