Сънят на пауна
Сънят на пауна
На запад пак са грандиозни.
Гигант, облечен в сенки грозни,
с гняв тъпче гаснещата жар,
а дъбовете с кожа здрава
със знатна строгост наблюдават
как мре един раджа.
Подобно гъвкава индуска,
реката с бавен танц се спуска
през дъхавата равнина;
досущ художници от Агра,
лъчи повърхността ѝ багрят
с карминени петна.
Ленив атлет с блестящи люспи
в разцепен ствол на акажу спи:
това е гордият питон.
Излязъл тъкмо от водата,
той си почива зад кората
на сухия подслон.
А горе – дето листи скромни
се срещат с плодове огромни,
белязани от гладен клюн –
стои на клонка, без да мръдне,
покрит с метално син нагръдник,
неземният паун.
Зелено-синята коронка
виси като платно на джонка,
когато вятърът мълчи;
поръсени със ситни сажди,
две бели лентички ограждат
склопените очи.
Във всеки миг готов да кресне,
ако с най-малък шум го стресне
промъкващ се раиран звяр,
из тялото си, в мрак облято,
той спуска мантия, която
поблазнила би цар.
Любимецът на боговете
е вкопчен в трона си безцветен
със нокти твърди като трън;
клепачите му потреперват –
опашката си как разперва
той чувства в своя сън.
© Тошко All rights reserved.
