Jan 21, 2012, 5:27 AM

Съперница

  Poetry » Love
812 0 1

     Съперница

 

 

Идва тя в съня ми,

неканена и нежелана.

Забива сякаш сто ками,

отваря в мен дълбока рана.

После във очите ме поглежда.

С поглед ме изпива и изцежда

и на мисли мрачни ме навежда.

А аз лежа и чакам в тъмнината

да ме хване пак ръка позната.

Да ме отведе на слънчева поляна,

пак да бъда щастлива и засмяна.

Да забравя този сън кошмарен,

тъй злокобен, лош, коварен.

А ти до мене окрилен

пак да бъдеш в моя плен.

Сърцето ти заспало да сгрея

тъй както само аз умея.

Да бъда пак желаната жена

и така за вечни времена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На 36 човек може и да чувства така, но е длъжен да пише инак - да поетизира действителността, да намери драматизма на вътрешните състояния, а не на сюжетното развитие, да владее асоциативно-пластичното изображение. Съжалявам, но това е ескиз, зарисовка на стихотворение.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...