Сърцата и повече могат
Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви.
И хукна подир ветровете.
А ето те... (Боже! Светът е направил
узряла жена от детето!)
Сега си различна. Косите ти – огън.
Но в погледа няма искрици.
Какво се е случило (Казвай, за Бога!)
с наивните детски зеници?
Обичаше лятото. Как ти личеше!
Светулки във джоба ти спяха.
Днес устните с цвят на узрели череши
мълчат. Как, за Бога, замряха?
Мечтаеше някога, дръзко и смело,
да взимаш от всичко по много.
Ръцете ти празни са, призрачно бели.
Какво те уплаши, за Бога?
Прости ми, но трябва и туй да те питам...
Защо ме остáви, за Бога?
А, знаеш ли, можех със тебе да скитам.
(Сърцата и повече могат.)
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Браво!
