daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
Jan 31, 2012, 4:24 PM

Сърцата и повече могат 

  Poetry » Other
1229 1 14

Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?

Остáви ме някога. Тук ме остáви.
И хукна подир ветровете.
А ето те... (Боже! Светът е направил
узряла жена от детето!)

Сега си различна. Косите ти – огън.
Но в погледа няма искрици.
Какво се е случило (Казвай, за Бога!)
с наивните детски зеници?

Обичаше лятото. Как ти личеше!
Светулки във джоба ти спяха.
Днес устните с цвят на узрели череши
мълчат. Как, за Бога, замряха?

Мечтаеше някога, дръзко и смело,
да взимаш от всичко по много.
Ръцете ти празни са, призрачно бели.
Какво те уплаши, за Бога?

Прости ми, но трябва и туй да те питам...
Защо ме остáви, за Бога?
А, знаеш ли, можех със тебе да скитам.
(Сърцата и повече могат.)

 

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??