Сърцата обич
До светлото поточе на птичата душа
се спираш ти като пред огледало.
А то е неподвластно на всяка суета -
политаш, тази истина разбрал си.
Отпил и от водите му светени свобода,
летиш на воля, в себе си се взираш.
Проблясък в звездна ден от слънчева вода
те гали и прегръдка с плам намираш.
Небесна чистота пред теб ли открои
рисуван дъх с перо на ангел земен,
от чувственото ято ще почне да струи
на щастието Божият молебен.
Вселената с разтворена душа ще те зове
към твоята безкрайна всеотдайност.
Пребориш ли ти в полета страхливи ветрове,
ще свети обичта в сърце без тайни.
© Цветето Б. All rights reserved.
