Dec 8, 2006, 4:21 PM

Сърце

  Poetry
1.1K 1 6
Сърцето не е роб без воля,
не се приучва да тупти,
не му се нрави чужда роля.
Сърцето иска да лети!

А аз,
     аз знам, че го владея,
но съм наивен господар -
само сърце не може да живее,
най-много се нуждае от другар.
И винаги щом кажеш: "То е мое"
напук сърцето в друг ще вижда свят.
Не се лъжи - физически е твое,
но границите ти не го ловят.

Сърцето иска да се смее,
не му се нрави чужда роля,
не се пречупва, а живее
свободно и по своя воля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...