На пясъка до босите ми пръсти,почти настъпено или отмито,едно сърце рисувано ме спираи сякаш ми намига дяволито.
Едно сърце пулсира като живо,макар морето тихо да го дебнеда го залее със вълна пенливаи да го грабне ей така от мене.
Протягам длан, докосвам го, изтръпвам,в това сърце, на пясък начертано,едно момиче много обич скътанана своето момче е завещало.