rudin (Иван Христов)
858 1444
Feb 24, 2013, 2:43 PM  

Сърце 

  Poetry » Other
532 0 5

 

Изгрей отново, слънце, минало

по залезния слънцеход!

Дали с години, поистинало

сърцето – моя Господ-Бог,

 

по пътя крета неритмично

и то към залеза клони,

но пак се сили да обича

животът, сложен на везни.

 

От радости или от скърби,

или от навъртян ресурс

прескача, но не ме загърби

към изгрева преследва курс.

 

И като старата гемия,

щом пристан тих я позове,

листо и него ще обвие

до някое добро сърце.

 

От минали или от днешни

любови, слънцето изгря.

Сърцето пална свойте свещи

и с ритъм тих в деня се вля.

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??