Сърце
Изгрей отново, слънце, минало
по залезния слънцеход!
Дали с години, поистинало
сърцето – моя Господ-Бог,
по пътя крета неритмично
и то към залеза клони,
но пак се сили да обича
животът, сложен на везни.
От радости или от скърби,
или от навъртян ресурс
прескача, но не ме загърби
към изгрева преследва курс.
И като старата гемия,
щом пристан тих я позове,
листо и него ще обвие
до някое добро сърце.
От минали или от днешни
любови, слънцето изгря.
Сърцето пална свойте свещи
и с ритъм тих в деня се вля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
