Niq-nikol (Ния Никол)
10 26
Jul 20, 2012, 11:00 AM

Сърце 

  Poetry » Love
1110 0 3

След всяка мъка следва мъка,

когато нямаш право на усмивка,

съдбата е отчайващо жестока,

когато иска, взима всичко,

 

и сякаш иска да умреш прерано,

да продадеш душата си,

да плачеш,

протегнеш ли се, да докоснеш рамо,

внезапно падаш от скалата.

 

Да, нямам думи да изкажа смисъл,

когато няма отговор и глас,

но смешна съм, каквото и да пиша -

палячото превъща се в палач.

 

Да можех във сълзи да го удавя, 

да уловя проклетото сърце,

да го изтръгна и да го прегазя -

как още бие, а не мре...

 

Проклето да е, щом се съживява

и после бавно, мъчно се души,

веднъж, един път да го бях предала,

та толкоз да не ме боли.

 

Да знаех само  как да го измамя,

въшебно заклинание и жест,

да млъкне, във гърдите ми да бъде празно...

Така живее днешният човек.

 

 

 

© Ния Никол All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ви
  • Красиво, пълно с емоция..нещо стойностно, истинско и дори жестоко за днешния, студен свят, изпълнен с разочарования, болка..и... несполуки..
  • Поздрав!!!
    Проклето да е, щом се съживява

    и после бавно, мъчно се души,

    веднъж, един път да го бях предала,

    та толкоз да не ме боли.
Random works
: ??:??