Сърце
След всяка мъка следва мъка,
когато нямаш право на усмивка,
съдбата е отчайващо жестока,
когато иска, взима всичко,
и сякаш иска да умреш прерано,
да продадеш душата си,
да плачеш,
протегнеш ли се, да докоснеш рамо,
внезапно падаш от скалата.
Да, нямам думи да изкажа смисъл,
когато няма отговор и глас,
но смешна съм, каквото и да пиша -
палячото превъща се в палач.
Да можех във сълзи да го удавя,
да уловя проклетото сърце,
да го изтръгна и да го прегазя -
как още бие, а не мре...
Проклето да е, щом се съживява
и после бавно, мъчно се души,
веднъж, един път да го бях предала,
та толкоз да не ме боли.
Да знаех само как да го измамя,
въшебно заклинание и жест,
да млъкне, във гърдите ми да бъде празно...
Така живее днешният човек.
© Ния Никол All rights reserved.
