Сърце
Сърце
Сърцето си изтръгнах с тези две ръце,
за да го питам помни ли онова момче?
Момчето с ангелско лице,
което го плени с най-сияйните очи.
Гласът му беше меден звън.
Да, момчето с тихите, но горди стъпки,
което идваше, но веднага си отиваше.
А ти, сърце, все към него протягаше ръце,
но в лед удариха се те.
Топлина ли в него търсеше?
Ти защо не спря,
а продължи лудешкия си бяг към нищото.
Стига вече, нали,
но какво намери - тъмнина, студ и тишина.
Кажи, струваше ли си
все към безразличния ангел да вървиш.
О, не ме лъжи, ти знаеше колко е студен,
макар и с пламтящи от страст очи, но за други.
А ти?
Ти на инат продължи.
А сега какво да утеша, като от тебе нищо не остана.
Любовта в пепел те превърна,
а вятърът я отвя.
© Ива Петрова All rights reserved.
