Сърце

28.11.2009 г., 15:45 ч.

Поезия » Любовна

376 0 2

Сърце

Сърцето си изтръгнах с тези две ръце,

за да го питам помни ли онова момче?

Момчето с ангелско лице,

което го плени с най-сияйните очи.

Гласът му беше меден звън.

Да, момчето с тихите, но горди стъпки,

което идваше, но веднага си отиваше.

А ти, сърце, все към него протягаше ръце,

но в лед удариха се те.

Топлина ли в него търсеше?

Ти защо не спря,

а продължи лудешкия си бяг към нищото.

Стига вече, нали,

но какво намери - тъмнина, студ и тишина.

Кажи, струваше ли си

все към безразличния ангел да вървиш.

О, не ме лъжи, ти знаеше колко е студен,

макар и с пламтящи от страст очи, но за други.

А ти?

Ти на инат продължи.

А сега какво да утеша, като от тебе нищо не остана.

Любовта в пепел те превърна,

а вятърът я отвя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

debchetoo (Ива Петрова)

2009-12-06T15:03:52+02:00

Бих редпочела да ми кажеш ти.Аз мога да си помисля много неща...
Tomad (Тома Кашмирски)

2009-11-28T18:54:44+02:00

"Сърцето си изтръгнах с тези две ръце,
за да го питам помни ли онова момче?"

Само това прочетох и спрях. Предполагам, че ако си го препрочетеш, ще схванеш защо.