Сърце назаем
Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Напукано макар да е,
ще го споя с две капки нещо.
То, моето, отдавна спря,
пробито като стара лодка,
изхвърлена на ничий бряг.
(лодкарят се пропи – жив бродник).
Останах по инстинкт и плът
до... колкото да оцелея,
но дните ми ще изтекат,
а пламък нямам, да се сгрея.
Сърца, разказват, по света
раздавал си. Не искам даром!
С каквото мога ще платя,
приготвил съм дори капàро.
Безплатно даваш? Ясно, да.
За ден, за месец ли?... До края?
Е, този път ще го щадя,
след мен ще се използва, зная.
Нескрит чудак си: след беди
минаваш пътьом – спомен траен.
Да беше минал по-преди,
сърце да ми дадеш назаем!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
