Сърце от камък
Рисувах те. Сега не мога вече.
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася.
Копнях за теб – сега си безнаказан.
Сънувах те – сега те преболявам.
Докосвам те – сърце от камък.
Преструвах се, че лесно ще ми мине.
Забравям ли, че тъй ме е боляло?!
Оставях в пясъка след тебе дири.
По тях да се завърнеш, щом ме пожелаеш.
Рисувам те, а върху листа
оставаш - бледа сянка, силен щрих.
Щастлив си в своя свят измамен.
Във моя – дълго ще те има, в стих...
© Нели All rights reserved.
