Сърце, сърце
Стоя пред Бог, до Него – тя е,
жена в поклон глава склонила –
над нея ангел бял витае –
усмивка в нежни устни скрила!
* * *
Легенда, мит или балада,
но с тебе цял живот живея.
И ето днес душата страда...
Невидим спомен бавно тлее!
* * *
Сърце, сърце, не се вълнувай,
със светли чувства мен дарявай!
Попей си песен и танцувай,
за грешките с любов прощавай!
Върви през бурните талази,
след тях по цветната пътека!
И нека Бог от зло те пази...
Съдбата ти да бъде лека!...
И всяка вечер, сам, в покоя,
в молитвен жест събирам длани...
До Бог стоиш, о, мила моя!
Богиня съща, дивна Ханни!
ред.: 19 ч., 3 декември 2020
("Повеите на любовта" 1 книга)
––––
Свързани произведения - "Ханни" и "Ханни 2"
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
