Хайде, върви си!
Човек загубва пътя си,
също вървейки.
След грешка
- пак греши се,
а символите ни
по порутените пейки
ще ги отмият дъждовете.
И укрито между
любимите корици
цвете,
няма да го пожалят
пожълтелите страници.
От увехналите
розови цветчета
постеля ще разстеля -
да изчезне споменът за теб
... листенце по листенце.
© Нежното Ласо All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
