Хайде, върви си!
Човек загубва пътя си,
също вървейки.
След грешка
- пак греши се,
а символите ни
по порутените пейки
ще ги отмият дъждовете.
И укрито между
любимите корици
цвете,
няма да го пожалят
пожълтелите страници.
От увехналите
розови цветчета
постеля ще разстеля -
да изчезне споменът за теб
... листенце по листенце.
© Нежното Ласо All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
