Oct 31, 2013, 9:52 PM

Сърцето м(т)и

  Poetry » Love
992 0 0

Сърцето ми разбито
едва доловимо тупти
и продължава свито
пак по теб да тъжи.

 

То като с нож пробито
още дълго ще кърви
и преди да бъде убито
името ти ще шепти.

 

От лед студен покрито,
лед от заскрежени сълзи,
то тихо и прикрито
ще топли нашите мечти.

 

От горчивина пропито
то в агония ще лежи
и от черна болка съшито
в себе си спомени ще таи.

 

От бодли остри обвито
кръвта му бавно ще шурти
и докато изтече то скрито
"Обичам те, мила!" - ще мълви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...