Сърцето, малка вселена
Има те. И оживявам. Съществувам.
Гранично. Между болка и екстаз.
Стръмни върхове и теб сънувам,
вода дълбока с цвят на тюркоаз
Колко тъмни са очите ти, вълнуват,
а душата ми до капка е смалена
Разливам се, трептя на амплитуди
и се свивам в мъничка вселена
а пулсът ми шепти със урагани,
кръвта кипи по тънките ми вени
измръзват с писък всички врани
(в студа разбирам, че съм тленна)
В тревите лягам, за да ме лекуват.
После дишам. Имам те. До жив екстаз
- Обич може и така да се празнува -
усмихва се небе в ръцете на Атлас
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
