Сърцето ми...
Сърцето ми се пръсна на хиляди частици -
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.
Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена.
На колене опитвам късчетата свой живот отново да сбера.
Мозайката на дните ми е толкоз разпиляна...
Светлините им за мен угасват като празнична заря.
Нанизвам на конеца на живота си, редувам ги,
строшените до нови, блестящи стъкълца ще подредя.
За да усетя с всяка фибра радостта и смисъла на пътя си,
когато редом с тях стои тъгата моя. Но не съм сама
сред вас, приятелите нови, които с щедростта си
давате ми сили, на крилете свои отново аз да полетя.
За да създавам от стиховете нежни трепети в сърцата
на тези, които искат да открият в живота радостта.
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.
Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена.
На колене опитвам късчетата свой живот отново да сбера.
Мозайката на дните ми е толкоз разпиляна...
Светлините им за мен угасват като празнична заря.
Нанизвам на конеца на живота си, редувам ги,
строшените до нови, блестящи стъкълца ще подредя.
За да усетя с всяка фибра радостта и смисъла на пътя си,
когато редом с тях стои тъгата моя. Но не съм сама
сред вас, приятелите нови, които с щедростта си
давате ми сили, на крилете свои отново аз да полетя.
За да създавам от стиховете нежни трепети в сърцата
на тези, които искат да открият в живота радостта.
© Петя Кръстева All rights reserved.
