Feb 4, 2012, 1:35 AM

Сърцето ми бокал е... (2-ра редакция)

  Poetry » Love
646 0 0

Сърцето ми бокал е, пълен със любов!

Ела, вкуси от нея и стопли се,

стопли душата си във зимната ни нощ,

ела при мен, любима, подслони се!

Ще те даря с магията си нежна,

ако със мен посрещнеш утринта,

ще те опия със любов безбрежна,

ако откриеш ти със мен света!

Като вино искрящо те отпивам

и блъсва в мене пулсът на страстта,

във светове незнайни с теб отивам

и ме обгръща свята тишина.

В очите лешникови се препъвам

и клепките ти - пърхащи криле,

ме грабват и със тях политам

на любовта в лазурното небе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...