Feb 4, 2012, 1:35 AM

Сърцето ми бокал е... (2-ра редакция)

  Poetry » Love
643 0 0

Сърцето ми бокал е, пълен със любов!

Ела, вкуси от нея и стопли се,

стопли душата си във зимната ни нощ,

ела при мен, любима, подслони се!

Ще те даря с магията си нежна,

ако със мен посрещнеш утринта,

ще те опия със любов безбрежна,

ако откриеш ти със мен света!

Като вино искрящо те отпивам

и блъсва в мене пулсът на страстта,

във светове незнайни с теб отивам

и ме обгръща свята тишина.

В очите лешникови се препъвам

и клепките ти - пърхащи криле,

ме грабват и със тях политам

на любовта в лазурното небе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...