Неочаквано и твърде бързо
заби стрела между ребрата ми.
Без болка да усетя, даже дръзко,
разцепи ти на две душата ми.
Не бях готова, нито исках
отново да приема любовта ти.
Прониза ме, а аз не мислех
тъй лесно да те пусна в крепостта си.
Убий ме вече, стига тази мъка,
разкъсва цялото ми тяло...
Всяка обич следва я разлъка,
Амуре мой, сърцето ми е преболяло...© Анна Станоева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
