May 16, 2007, 5:00 PM

Сърцето ми е в теб !

Poetry

1.4K 0 1

Сърцето ми остана в теб...
дали аз ти го дадох,
дали ти ми го взе?!?
Сърцето ми е в твоите ръце!

Сърцето ми остана в теб...
празно ми е някак във нощта
и плаша се от това!
Плаша се... не мога аз да дишам,
не мога да се смея
и най-важното... не мога вече
да Обичам!

Сърцето ми е в теб сега,
пази го от самота...
пази го от тъга...
Моля се в някой хубав ден
то да се върне пак при мен!

Тогава аз ще спра да плачa,
ще спра да се измъчвам,
че само тебе аз обичам
и твоя ще съм ти до края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Взел го е! "На този свят заслужил е да има, тоз който знае сигурно да взима!" И глупак ще е, ако ти го и върне! Такова сърце - оставя ли се!!!

2007-05-16T18:02:52+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0