Сърцето ми гръмна
***СЪРЦЕТО МИ ГРЪМНА
Сърцето ми гръмна.
Съединение... късо!
Ех, сърце мое, мое сърце...
сърцето си скъсах!
***ИСТИНАТА
Осъдени без присъда роднини
отнесоха в гроба мислите си скрити.
И в наследство оставиха убийства обидни,
по роднински съвсем... неразкрити.
***ВЕЛИКДЕН
Антени проклети са ръцете на църквата!
Бледи владики чакат Великден,
бедни със устни увиснали,
раменете превили съвсем
пред страстите кървави – къркат.
Главите – приведени,
косите - проскубани:
...я да видим кои се страхуват от пъкъла...
Хей, във него сте точно, хора, набутани,
и ада градите със своята мъка.
***И МЕ Е СТРАХ ОТ СРЕДАТА НА...
Ех, мили хора, ако искате ме разберете,
животът ми мина по кръчмите
и ме е страх от средата на двайсет и петте
ми години! Аз бях цвете невинно,
а днес съм потънала в мисли-гадини,
че всяко готино минало мина!
И - о, моя лирико –
диамантена, пръсната!
О, моя лирико –
лавина от лава откъсната, забързана –
ти твориш история, моя лирико -
... история на възел вързана!
***ВСЕ НЕ МИ ДОСТИГА СУЕТА
Ех, слава богу –
че никой не ме моли да пиша,
за да ви кажа свободно,
че когато сред диви орди се движа...
аз играя роля на жена,
която силно иска да е лидер...
но все не й достига суета.
***ТОВА Е ФИЛМ
Това е филм
във който силен дъжд облива
лицата на героите...
Аз героиня съм с намокрено лице
в пиесата на своето сърце.
***ЕДИНСТВЕНА
На континент, населен със милиони хора,
аз имам чувството, че съм единствена.
Наследството на героичните деди –
ми е ужасно безразлично.
Как да направя мост към тези,
със които си приличаме?
Прошепват отговора
банда млади главорези:
“Със себе си просто бъди,
...и всички ще те заобичат”
10 май 2007
Сърцето ми гръмна.
Съединение... късо!
Ех, сърце мое, мое сърце...
сърцето си скъсах!
***ИСТИНАТА
Осъдени без присъда роднини
отнесоха в гроба мислите си скрити.
И в наследство оставиха убийства обидни,
по роднински съвсем... неразкрити.
***ВЕЛИКДЕН
Антени проклети са ръцете на църквата!
Бледи владики чакат Великден,
бедни със устни увиснали,
раменете превили съвсем
пред страстите кървави – къркат.
Главите – приведени,
косите - проскубани:
...я да видим кои се страхуват от пъкъла...
Хей, във него сте точно, хора, набутани,
и ада градите със своята мъка.
***И МЕ Е СТРАХ ОТ СРЕДАТА НА...
Ех, мили хора, ако искате ме разберете,
животът ми мина по кръчмите
и ме е страх от средата на двайсет и петте
ми години! Аз бях цвете невинно,
а днес съм потънала в мисли-гадини,
че всяко готино минало мина!
И - о, моя лирико –
диамантена, пръсната!
О, моя лирико –
лавина от лава откъсната, забързана –
ти твориш история, моя лирико -
... история на възел вързана!
***ВСЕ НЕ МИ ДОСТИГА СУЕТА
Ех, слава богу –
че никой не ме моли да пиша,
за да ви кажа свободно,
че когато сред диви орди се движа...
аз играя роля на жена,
която силно иска да е лидер...
но все не й достига суета.
***ТОВА Е ФИЛМ
Това е филм
във който силен дъжд облива
лицата на героите...
Аз героиня съм с намокрено лице
в пиесата на своето сърце.
***ЕДИНСТВЕНА
На континент, населен със милиони хора,
аз имам чувството, че съм единствена.
Наследството на героичните деди –
ми е ужасно безразлично.
Как да направя мост към тези,
със които си приличаме?
Прошепват отговора
банда млади главорези:
“Със себе си просто бъди,
...и всички ще те заобичат”
10 май 2007
© Ема Венева All rights reserved.
