сърцето ми не диша предразсъдъци
Не ме "помръдват" хищните ви погледи
и думите ви с мирис на омраза -
не се страхувам (пила съм отровата ви),
а подлостта... от нея съм се парила...
Не трепкам като малка шамандура
в беснеещата пяна на очите ви -
от рибите научих се да плувам,
от буревестниците - мрака да прелитам.
Разбрах, че нищо не е за отлагане -
от раните си... опознавах себе си...
На утрото зората е сияйна,
когато между облаците свети...
Какво е всъщност да обичаш сляпо,
без "водещата пръчка" на вниманието?
И жаждата ти да не е понятие,
а движеща стихия на желанията ти.
Дори от ада страх да не изпитваш,
да станеш богохулник в църква...
Горчиво... без сравнения, без утре -
във неизвестното на океан безумен...
Да грабнеш в миг дори неуловимото,
да го спасиш от кротостта на мухъла -
Животът си да минеш галопиращо,
без да броиш мизерните си пътни...
Не мисля колко тежка е присъдата,
каква ще е цената на вината ми...
Сърцето ми не диша предразсъдъци -
не се риТмува с разписанията...
Пламти червено в глината на времето
през чувства и предизвикателства.
Неудържим порой от виното на вените...
И може да продъни даже дявола!
Не мога да не изкрещя: „Обичам те!",
когато Любовта към теб ме води...
Не зная как да замълча в очите ти -
към тебе да се приближа... не мога...
© Дакота All rights reserved.
