Feb 22, 2016, 5:21 PM

Сърцето ми откъсна

Poetry » Landscape

531 0 0

Сърцето ми откъсна

Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
Като рисунка на дете,
рисувана сред зима!

В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
тук Лятото се носи.

Прехвърчят птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и тук на сенокоси.

Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездо чело,
днес паметта ми пак се носи!

Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело,
то моето сърце откъсна!
12.09.2011г. с.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9