22.02.2016 г., 17:21

Сърцето ми откъсна

535 0 0

Сърцето ми откъсна


 

Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
Като рисунка на дете,
рисувана сред зима!

В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
тук Лятото се носи.

Прехвърчят птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и тук на сенокоси.

Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездо чело,
днес паметта ми пак се носи!

Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело,
то моето сърце откъсна!
12.09.2011г. с.Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...