22.02.2016 г., 17:21

Сърцето ми откъсна

528 0 0

Сърцето ми откъсна


 

Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
Като рисунка на дете,
рисувана сред зима!

В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
тук Лятото се носи.

Прехвърчят птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и тук на сенокоси.

Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездо чело,
днес паметта ми пак се носи!

Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело,
то моето сърце откъсна!
12.09.2011г. с.Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...