Сърцето ми откъсна

Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
Като рисунка на дете,
рисувана сред зима!

В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
тук Лятото се носи.

Прехвърчят птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и тук на сенокоси.

Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездо чело,
днес паметта ми пак се носи!

Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело,
то моето сърце откъсна!
12.09.2011г. с.Драгойново