Сърцето ми поскърцва
Сърцето ми поскърцва на чекръка,
и нишка старомодна си преде.
Убождане с вретено е разлъка
за някакви години – сто поне.
Принцесата, отново непослушна
все бърза любопитна, на игра.
Ръцете и посегнали чевръсто
и тихо в сънищата се преля.
А там е сиво, принцове не идват,
застлано е навсякъде с мъгла.
И братя Грим отдавна не измислят
целувката - вълшебна и една.
Сърцето и поскърцва полуживо,
чекръкът не е спирал да преде.
Принцесата сънува само мъка -
не сто години, цели векове.
А принцът - онзи с коня Вихрогоня,
живее си незнаен, остарял,
не се катери вече по балкони,
налива се с бокал, подир бокал.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
