Сърцето ми поскърцва
Сърцето ми поскърцва на чекръка,
и нишка старомодна си преде.
Убождане с вретено е разлъка
за някакви години – сто поне.
Принцесата, отново непослушна
все бърза любопитна, на игра.
Ръцете и посегнали чевръсто
и тихо в сънищата се преля.
А там е сиво, принцове не идват,
застлано е навсякъде с мъгла.
И братя Грим отдавна не измислят
целувката - вълшебна и една.
Сърцето и поскърцва полуживо,
чекръкът не е спирал да преде.
Принцесата сънува само мъка -
не сто години, цели векове.
А принцът - онзи с коня Вихрогоня,
живее си незнаен, остарял,
не се катери вече по балкони,
налива се с бокал, подир бокал.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако е много заспала, наистина не им трябва.
-
Хора сме, Наде, души носим.
-
Винаги се откривам в творбите ти, Гени.
-
За да не скърца - смажи със съдържанието на бокала.
Добре, добре... -
Пепи, права си.
-
Най-добре да не се рискува с това убождане, че както е тръгнало, няма да има кой да ни събуди! Хареса ми, Геновева!
-
Да, намаляха и принц Хари не иска кон и корона.
-
Няма кой да буди принцесите.Криза!Да се увеличи възнаграждението на принцовете че белким се намерят мераклии.
-
Радвам се, Дени, че наминаваш.
-
🌺💐 Много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
