Сърцето ми поскърцва на чекръка,
и нишка старомодна си преде.
Убождане с вретено е разлъка
за някакви години – сто поне.
Принцесата, отново непослушна
все бърза любопитна, на игра.
Ръцете и посегнали чевръсто
и тихо в сънищата се преля.
А там е сиво, принцове не идват,
застлано е навсякъде с мъгла.
И братя Грим отдавна не измислят
целувката - вълшебна и една. ...