Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
12.03.2020 г., 23:15 ч.

Сърцето ми поскърцва 

  Поезия » Любовна, Друга
413 2 10

Сърцето ми поскърцва на чекръка,
и нишка старомодна си преде.
Убождане с вретено е разлъка
за някакви години – сто поне.

Принцесата, отново непослушна
все бърза любопитна, на игра.
Ръцете и посегнали чевръсто
и тихо в сънищата се преля.

А там е сиво, принцове не идват,
застлано е навсякъде с мъгла.
И братя Грим отдавна не измислят
целувката - вълшебна и една.

Сърцето и поскърцва полуживо,
чекръкът не е спирал да преде.
Принцесата сънува само мъка -
не сто години, цели векове.

А принцът - онзи с коня Вихрогоня,
живее си незнаен, остарял,
не се катери вече по балкони,
налива се с бокал, подир бокал.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??