Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок.
Гръмва трафик
и тълпите се носят в поток.
Бързат по график.
Плисват надежди.
Всеки в чантата носи
и гледа под вежди
свойте задачи
и свойте въпроси.
Можеш в малката шепа
да вземеш кълбото
на опънати нерви
и бегли усмивки -
да навиваш доброто,
да поспираш в почивки
и някой да седне до теб.
И ще бъдете двама,
и ще имаш съсед.

Няма никой да забележи 

този внезапен късмет.

Емпатични невежи!
Ще прелитат коли,
изпреварват без ред,
минувачи почти тичат
и прехвърчат искри.
А кога се обичат ?!

Със слушаки в ушите,

с телефон под носа

те не виждат очите

и гласа на света.
Но това е сърцето
на големия град -
кръстопът под небето,
амбициозен парад.