15.12.2024 г., 19:26

Сърцето на големия град

471 1 1

Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок.
Гръмва трафик
и тълпите се носят в поток.
Бързат по график.
Плисват надежди.
Всеки в чантата носи
и гледа под вежди
свойте задачи
и свойте въпроси.
Можеш в малката шепа
да вземеш кълбото
на опънати нерви
и бегли усмивки -
да навиваш доброто,
да поспираш в почивки
и някой да седне до теб.
И ще бъдете двама,
и ще имаш съсед.

Няма никой да забележи 

този внезапен късмет.

Емпатични невежи!
Ще прелитат коли,
изпреварват без ред,
минувачи почти тичат
и прехвърчат искри.
А кога се обичат ?!

Със слушаки в ушите,

с телефон под носа

те не виждат очите

и гласа на света.
Но това е сърцето
на големия град -
кръстопът под небето,
амбициозен парад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста динамика:
    ("Сутрин се готви за скок.
    Гръмва трафик
    и тълпите се носят в поток.
    Бързат по график.
    Плисват надежди.".
    Хубав изказ:
    ("И ще бъдете двама,
    и ще имаш съсед.
    Няма никой да забележи
    този внезапен късмет.".
    Неочаквани словосъчетания:
    ("Можеш в малката шепа
    да вземеш кълбото
    на опънати нерви
    и бегли усмивки -
    да навиваш доброто,"
    Браво! БИС!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...