15.12.2024 г., 19:26

Сърцето на големия град

473 1 1

Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок.
Гръмва трафик
и тълпите се носят в поток.
Бързат по график.
Плисват надежди.
Всеки в чантата носи
и гледа под вежди
свойте задачи
и свойте въпроси.
Можеш в малката шепа
да вземеш кълбото
на опънати нерви
и бегли усмивки -
да навиваш доброто,
да поспираш в почивки
и някой да седне до теб.
И ще бъдете двама,
и ще имаш съсед.

Няма никой да забележи 

този внезапен късмет.

Емпатични невежи!
Ще прелитат коли,
изпреварват без ред,
минувачи почти тичат
и прехвърчат искри.
А кога се обичат ?!

Със слушаки в ушите,

с телефон под носа

те не виждат очите

и гласа на света.
Но това е сърцето
на големия град -
кръстопът под небето,
амбициозен парад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста динамика:
    ("Сутрин се готви за скок.
    Гръмва трафик
    и тълпите се носят в поток.
    Бързат по график.
    Плисват надежди.".
    Хубав изказ:
    ("И ще бъдете двама,
    и ще имаш съсед.
    Няма никой да забележи
    този внезапен късмет.".
    Неочаквани словосъчетания:
    ("Можеш в малката шепа
    да вземеш кълбото
    на опънати нерви
    и бегли усмивки -
    да навиваш доброто,"
    Браво! БИС!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...