Море от сълзи е сърцето,
когато бие устремено
към погледа на ново време,
на нови приказки смирени.
Това сърце дерзае топло,
тупти за новата промяна,
поглежда – нежно и самотно -
и вижда истината пряма.
Не е нормално да си искрен,
да пееш с птиците незрящи,
но е красиво и лъчисто –
като сърцето ми туптящо.
© Нико Ников All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
