Jan 19, 2005, 3:13 PM

Сърцето умира

Poetry

1.7K 0 4

Сърцето умира бавно.
Окъпано в кръв отлита,
попито в отровни лъжи,
изтърпяло горчиво страдание,
живяло в лъжа, в отчаяние.

Сърцето умира мъчително.
Разкъсано къс подир къс,
изгарящо час подир час
умира със всяка минута,
търпеливо понася, мълчи.

Сърцето умира болезнено.
Няма успокоение, няма почивка.
Скита самотно, отхвърлено.
Няма за него усмивка,
няма за него дума добра.

Сърцето умира самичко.
Не бие за него друго сърце.
Сърцето умира.Отива си.
Умира болезнено,
умира едничко.

Не може да се спаси.
Отива си от никой неискано.
И без никой да иска да го спаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diana (Диана)

Бях писала нещо много близко до твоето:

Туп...туп...туп....
сърцето прескача,
и се забавя,
сякаш нещо
го задавя...

Умира,
преди да е дишало,
и живяло,
преди да е чуло друго сърце,
да е усетило в себе си
пулса на малко дете.

"Умира..."
Така пише в
дебелата книга,
която никой не смее
да оспори,
дали от страх,
дали от мързел да говори..

..сърцето прескача,
задавя се,
плаче...

"Умира..."

А е нужно толкова малко...
толкова мъничко само..
за да не спира

2005-01-19T21:05:46+02:00
sladka_ve6tica (Теодора)

6 и от мен имаш талант

2005-01-19T18:52:52+02:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Съгласна съм с Далия...Прекрасно!

2005-01-19T17:50:36+02:00
Далия (Далия)

Сърцето трябва да бъде спасено! Прекрасно стихотворение!

2005-01-19T16:46:43+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0