Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти
и не признава дни и нощи.
В унеса си винаги шепти
за чакани любовни пощи.
Всяка радост то споделя с мен
и с мене мъката разделя.
И в студен или във топъл ден,
във делници или в неделя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up