Сърцето в мен
Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти
и не признава дни и нощи.
В унеса си винаги шепти
за чакани любовни пощи.
Всяка радост то споделя с мен
и с мене мъката разделя.
И в студен или във топъл ден,
във делници или в неделя,
тялото поддържа във синхрон,
светът във мислите ми връща.
Със фалшив или пък с верен тон
шума във песен се превръща.
Знам обаче: някога ще спреш...
Светът ще губи своя смисъл.
И след него всичко ще умре
освен, което съм написал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави!
