Сърдечна аритмия
Колко нощи безсънни ридаех.
Денем - скривах тъгата с усмивка.
Тайно схеми и скици чертаех,
да заключа сърцето си в клетка.
Там ще мога контрол да налагам.
(Да не прави каквото си иска!)
Усилия непосилни полагам...
а то се дърпа. Не иска и не иска!
Иска си свободата! И тропа
с крак разярено по пода.
Обвинения сипе с охота,
копия хвърля, без жал, без пощада.
Предойде ми от информация...
А то не спира. За миг не замлъква.
А във тона такава градация...
(Колко лесно за скандал се надъхва!)
Но е право!... Сега осъзнавам!
Без причина сърцето не полудява!
Иска само да го следвам и чувам.
От днес нататък това и ще правя!
© Силвена Петкова All rights reserved.
