Със
В една безслънчева страна,
с безводни извори сред пущинаци,
безгласни птици в безгора,
безтревна шир, катранни свлачища
подобно скот, живееше доволно сит народ.
Безстъклени дворци с пигмейски стаи -
кутийки, както хорските души.
Където светлината няма я,
и мракът светлина е; и блести.
(В безцветен свят прозрачното е цвят,
разкриващ истинската безсърдечност).
Безрадостта пируваше навред -
без антипод - нормално състояние.
Естествено, едно сърце-аскет
приема безживеенето си за висша даденост.
Тъй обичайно всичко беше до деня,
когато в новонебие Любов изгря...
© Таня Донова All rights reserved.
