Със птица да летя не ще те стигна...
Със птица да летя, не ще те стигна,
ти толкова далече си от мен...
Към теб да тичам, пак не ще те срещна,
тъй късно те намерих, уморен...
Години във илюзии... мечти редях,
щастлива бях и без да си до мене,
но честичко поплаквах... тъжна бях
във миговете - радости несподелени.
И днес пред тебе се прекланям.
За всичко що си и душата млада.
И няма, твоя силен дух възпявам.
Обичам те, повярвай, но съм слаба...
Не знам дали с прекършено крило
ще продължа сама аз своя полет,
или Съдбата ще отвее кат' перо
и ще обвие в лед таз нежна Пролет.
Замислена и тъжна съм, прости,
като актьор в объркана пиеса...
Сюжетът сложноватичко виси...
изисква режисьорската намеса...
© Криси All rights reserved.
